Мотивацията е надценена

Да, заглавието може да ви се стори скандално. Мотивация е дума, която присъства в репертоара на почти всеки гуру в интернет пространството. Тя е представлява това непостоянно, но уникално желание, изпълващо ни с енергия да постигнем целите си. И именно тя е помогнала да редица предприемачи и визионери да превръщат бъдещето в реалност.

Е, да ама не. То ако ставаше така само единици избраници щяха да се нарекат "мотивирани". В истинския живот успешни са тези хора, които и в дните на абсолютна меланхолия се развиват и правят нещо полезно. Те излизат от зоната си на комфорт и на тях мотивация не им трябва. Защото това прави човек истински смел и различен.

Нека разгледаме как мотивацията се заражда в нашия мозък:

1. Дадена случка активира определени региони от мозъка ни и невроните в тях изпращат хормоните допамин (хормон на удоволствието) и серотонин (хормон на щастието) до нервни клетки в други региони.

2. Когато тази случка се повтори многократно в нашия живот, се образуват нови пътища в мозъка ни, свързани с мисли, спомени и поведение, създадени от това преживяване.

3. Тези пътища създават силни асоциации между това какво вършим и спомените за това как сме се почувствали от него. Поведението ни е резултат именно на тази връзка.

4. По този начин сме мотивирани да вършим дейности, които са ни накарали да се почувстваме добре, и да избягваме онези, които са ни се отразили по лош начин.

Разбира се, някой ще каже:

Но човек може да е мотивиран да стане милиардер и без дори някога да е изкарвал пари през живота си!

Това може да е така, но е тема за друга статия. Сега нека обърнем внимание на нещо по-важно и актуално:

Защо трябва да чакаме да ни се случи нещо, че да се почувстваме мотивирани и чак тогава да действаме?

Човек не очаква големия успех, той го постига. Факт е, че за да имаме определена голяма житейска цел, тя е плод на наши желания, подплатени от мотивацията. Уви, не можем да разчитаме на нея, трябва да се уповаваме на само себе си. Успехът може да се постигне със самодисциплина-ясна поредица от стъпки, които изпълняваме при всякакви обстоятелства и всеки ден, без значение как се чувстваме. Това е ключът към постоянството, към сбъднатите мечти и удоволетвореността от живота. Ето пет практически съвета затова как да учим качествено и да постигнем целите си:

Започни още днес

Когато хората казват, че началото е най-трудно, са прави. Ние хората обичаме да отлагаме-за утре, за други ден, за другата седмица. Това е и най-лошият навик на човека като цяло-самозаблуждението. Първата стъпка на всеки процес е просто да го стартираш. Всичко останало ще ти се стори много по-лесно. Просто следвай правилото: "Никога не пропускай два пъти", защото в противен случай пак ще се върнеш в порочния кръг на отлагането. Така че отваряй учебника по висша математика и се захващай се тези интеграли.

Разделяй и владей

Наистина е много важно, докато учим, да си взимаме почивки. Дали на всеки трийсет минути или един час, мозъкът ни ще си отпочине и ще можем да повторим и затвърдим всичко, научено досега. Също е много важно и да можем да разделяме материала, който трябва да научим на определени дни, защото в противен случай ще се претоварим. Колкото по-ситно разделим тази информация, толкова по-лесно ще я овладеем и разберем. Пример:

За една седмица трябва да науча нервната система на човека (мисията невъзможна). Затова всяка отделна част от мозъка я уча в различен ден-описанието, характеристиките и функцията на определена част я учим на отделни интервали от време с почивки.

Постави си реалистична цел

Да прочетеш и научиш цялата нервна система за един ден не реалистична цел. Нито е правилният път към успеха в твоята сфера. Дори в този случай е по-адекватно да научиш 1/5 от нея, но добре, и да се молиш тя да се падне.

Последиците от подобни непостижими цели може да са много лоши-вече да не се чувстваш толкова смел или удовлетворен от себе си. Това може да се отрази пагобно на самочувствието ти и да доведе до поредица от бъдещи провали.

Затова гони само тези цели, които можеш, и не се изхвърляй. Не бъди прекалено амбициозен към себе си, но и не бъди мекушав-това е златната среда към успеха в ученето.

Напомни си какво си постигнал

Напълно е възможно по пътя на учебния процес да се почувстваш все едно не си постигнал нищо. Защото понякога резултатите не идват веднага, и това е нещо нормално. Затова трябва да се научиш да маркираш всяка стъпка, която си преминал, всяка страница, която си прочел и всяко действие, което си извършил. Дори да прочетеш само 5 страници-маркирай този успех! Това ще ти вдъхне още воля да продължаваш напред. По време на сесия направи собствен график и отбелязвай всяка измината тема, докато наистина вече не ти писне или не постигнеш крайната цел.

Направи си списък "Какво научих днес"-той ще ти помогне да опресниш знанията си. Трябва толкова добре да си разбрал и описал тази информация, че и 5-годишно дете да може да те разбере-да трудно е, но повярвай ми, този метод много ще ти помогне за в бъдеще.

Наградата нека бъде сладка

Това е със сигурност най-лесната и най-приятната стъпка от процеса. Но може би и най-важната. Защо ли? Когато човек получава някаква награда след добре свършена работа, в мозъка му се отделя това специално вещество допамин. То го кара да се чувства щастлив и удовлетворен и най-вече-придава смисъл на извършеното действие. Така човек ще го повтори отново и ще успее да го превърне в навик. Същото важи и при ученето. Когато си прочел 30 страници по анатомия, купи си шоколад и го изяж! Така всяко следващо учене ще ти се струва по-приятно или поне не толкова болезнено.

Следвай тези пет стъпки и рано или късно ще видиш резултат. Както обичам да казвам:

Не се оставяй на настроението ти да определя положението ти!

Ако искате да разберете кой определя бъдещето-генералистите или специалистите, натиснете ТУК.